Ако сте си помислили, че темата за произхода на ориенталския танц е обширна и трудна за обхващане в една-две статии - значи е време да започнем постепенно потапяне в необятния свят на различните танцови стилове в арабската култура. В българския фолклор, макар все пак да е в рамките само на нашата държава, имаме различни региони (Добруджански, Шопски и пр.), които са характерни с тяхни видове хора и танци, с различни носии, различни музикални инструменти, които е нужно да се знаят, за да се възпроизведе танцът максимално близо до регионалния му оригинал. Особено, когато говорим за фолклор и традиционни танци. По същия начин и ориенталският танц има множество различни стилове в себе си, обаче разделени първо в различните държави в арабския свят, а после и по региони във всяка държава. Накратко казано - неизброимо огромно богатство от стилове. По тази причина няма как статията да е една и реших да ги разделя по държави.
Боряна Димитрова в изпълнение на ракс шарки.
Египет. Богатството на египетския фолклор е неоспоримо, а благодарение на приноса на Махмуд Реда и други хореографи - стиловото разнообразие в Египет се увеличава още повече. Повечето стилове дори могат да бъдат разделени и на подстилове, които понякога се преплитат или припокриват, развиват се и се променят с времето. Танците постоянно търпят развитие заедно с хората, тъй като в крайна сметка те са отражение на обществото и е трудно да поставим границите им. Да започнем днес с няколко от най-известните стилове, както и някои по-слабо познати:
- Ракс шарки (арабски - رقص شرقي) - това, което често наричаме ориентал или имаме предвид като кажем ориенталски танц. Заражда се в началото на миналия век като комбинация между авалим и гавази традициите със западно влияние от балет, латино танци и др. Претърпява своя разцвет заедно с разцвета на египетското кино в средата на века. Музиката е разнообразна - може да включва елементи от различни други фолклорни стилове, има богатство на различни ритми и инструменти. Танцът може да се изпълнява солово и групово. Костюмът обикновено е от две части (бедла или на арабски - بدلة , което буквално означава "костюм" и в танците се използва за костюмите от две части). Характеризира се с типични ориенталски движения с тялото и ханша, но и с много движения в пространството, издължени линии и сложни комбинации. Често танцьорката използва воал като аксесоар при излизането си на сцена.
- Балади (арабски - بلدي) - в превод означава "моята родина, моята страна", както и "роден/народен". Това е фолклорен стил и като такъв е важно да бъде изпълняван, така че да предава автентичния му дух. Това е и стилът, който обикновените хора (които не са професионални танцьори) танцуват. Балади има много подстилове, съответно музиката може да бъде много разнообразна - популярни песни с текстове, както и типична балади прогресия. Прогресията започва с таксим (солова импровизация) на акордеон, който е и основният инструмент. Може да продължи с включване на ритъм, с типичните за балади "въпроси и отговори", докато не стигне до забързване на ритъма и кулминация. Движенията са заземени, характерни са големи движения с ханша, акценти, шимита и вибрации. Енергията е съсредоточена в долната част на тялото, а настроението е отпуснато. Типично за балади танцьорката е да е "близо до хората", като в същото време обаче има гордо и самоуверено излъчване. Балади се изпълнява като солов танц и най-често е импровизация. Костюмът е рокля с къси ръкавчета (галабея, арабски - جلابية), която традиционно е широка и плътна, не показва много от тялото, със завързан шал през ханша, който подчертава движенията, носи се лента с панделка на главата. В съвременните кабарета в Кайро са популярни модерните варианти на галабея - по-впита, често от полупрозрачен плат, с повече кристали и по-дълбоко деколте.
- Шааби (арабски - شعبي) - в превод означава "моят народ", както и "популярен, народен". Дори само от значенията вече има шанс да се объркаме между балади и шааби. Истината е, че някои песни могат да бъдат дефинирани и като двете, както споменах - границата между стиловете не е твърда и ясно изразена. Шааби е общият термин за танците, които хората в провинцията танцуват, когато се събират и празнуват заедно. Шааби също се ползва като наименование за някои популярни музики и песни със "земно" чувство, които не могат да бъдат напълно наречени "традиционни". Шааби е каквото е популярно сред хората - в съвременен смисъл това са много от песните, на които египтяните танцуват в кабаретата. Текстовете могат да засягат всякакви теми включително политически, екзистенциални, относно проблемите в живота, могат да бъдат тежки, весели, закачливи, сърцераздирателни - диапазонът е неограничен. Движенията включват много шимита и силни акценти, силна жестикулация, в по-модерните песни могат да бъдат включвани и нетипични движения от други западни стилове.
- Саиди (арабски - صعيدى) - в превод "от Саид", стил от Горен Египет, който засегнахме накратко в първата статия за произхода на танци - тук. Фолклорен танц, произлизащ от бойното изкуство тахтиб. В изпълнение от мъже включва основно елементи от бойното изкуство, може да се изпълнява в дуети или групово, като често в саиди танца бива включван тахтиб като постановка на бой между танцьорите. Тахтиб като наименование може да се ползва само относно елемента на възтановка на бойното изкуство. Друго наименование, освен саиди, за танца със стик/пръчка е ракс асая (арабски - رقصة العصا) - може да бъде изпълняван от мъже и жени, като дамите танцуват оригинално без асаята/пръчката, но в осъвременените варианти на танца могат да танцуват и с нея. В женско изпълнение танцьорката трябва да запази мекотата в движенията на тялото си. Мъжете са облечени с дълги панталони, две широки галабеи с широки ръкави и шал около главата, могат да танцуват 1, 2 или дори повече пръчки. Жените са облечени с галабея с широки ръкави и шал около ханша. Типичен инструмент за саиди музиката е мизмарът (зурна).
- Нубийски стил - Нубия е регион в Южен Египет и Судан, а нубийски стил в случая ползваме като събирателно наименование за множество фолклорни стилове характерни за региона. Нубийските танци са весели, костюмите са дълги и широки, шарени рокли за жените, с кърпа на главата, която е дълга отзад. Изпълняват се от мъже и жени, характерни движения са симетрични и обемни движения на ръцете, основната стъпка следва ритъма и обикновено е с десния крак на цяло стъпало пред левия, който е с повдигната пета. Често мъжете танцуват леко наклонени напред, а жените напълно изправени. Няма движения с ханша, жените изпълняват някои движения и акценти с гръдния кош и с раменте. Нубийските танци влизат и в богатия репертоар на Махмуд Реда и трупата му, като той ги поставя на сцена хореографирано, с по-голямо разнообразие на движения и с по-сложни фигури и позиции.
- Хагала (арабски - هجاله) - фолклорен бедуински танц от региона на Марса Матрух в Западен Египет. Изпълнява се в периода на беритба, когато е и сезонът за сватби в региона, което го прави в някаква степен "сватбен" танц. Изпълнява се също и в съседна Либия. Мъжете седят, пляскат в ритъм, понякога и пеят, а хагалата (наименованието може да се отнася до танцьорката, музиката или танца) изпълнява типичното шими с малки, бързи стъпчици, което носи същото име. Традиционното облекло за хагала е дълга рокля с дълги ръкави и шал или допълнителен пласт плат около ханша. Трупа Реда поставя хагала на сцена като групов хореографиран танц, който силно се различава от фолклорния танц от гледна точка на движения, но все пак Махмуд Реда успява да пресъздаде духа на оригинала.
- Фелахи (арабски - فلاحي) - фелахийн са фермерите в Египет, хората, които се занимават със селскостопанство. Те биват описвани понякога и като "истинските египтяни". Фелахи стилът използва фелахи ритъм, който е бърз и енергичен. Танцът представя ежедневието на фелахи хората - събирането на храна в кошници, пренасянето на вода в големи стомни. Дамските костюми са дълги, много шиоки рокли с къдрици по краищата, на главата се носи дълга кърпа или шал. Махмуд Реда го поставя на сцена като основен акцент има върху движенията и играта с дългата рокля.
- Ескандарани (арабски - اسكندراني) - в превод "от Александрия/александрийски". Наричан и мелая леф (голям черен шал с пайети по краищата, с който се изпълнява танцът). Това е характерен танц, популяризиран отново от египетските трупи, в който мелаята се ползва като аксесоар. Много закачлив, женствен танц, дори с елементи на флирт и игра - танцорката излиза на сцената закрита изцяло с шала и малко по малко "случайно" мелаята разкрива цветна къса рокля. Танцува се на ниски токчета. Сюжетът на танца обикновено се върти около жената, която флиртува с моряк, в дуетен танц мелаята може да бъде ползвана от мъжа и като мрежа за риби, с която "улавя" танцьорката. Танцът пресъздава духа на Александрия и силната връзка на живота на местните с морето и риболова. Ползва се балади музика.
Източници и други ресурси:
- Hossam Ramzy. Baladi http://www.shira.net/baladi.htm
- Aziza. Hagallah http://www.home.aone.net.au/~aziza/Hagallah.html
- Nadine Khaled. 5 Iconic Dances https://egyptianstreets.com/2021/10/06/5-iconic-dances-that-capture-egypts-passion-for-folk/
- Sahra K. The Different Dances of Egypt https://journeythroughegypt.com/the-different-dances-of-egypt/
- Mary Aravanis. Cultural Traditions in Dance & Dress https://egyptianstreets.com/2020/08/08/cultural-traditions-in-dance-dress-a-brief-history-of-egyptian-folklore-dancing/
- Nada Abd ElKader. 13 Types of Dances in Egypt https://identity-mag.com/13-types-of-dances-in-egypt/
- Nazeem Allayl. Egyptian Folkloric Dancing https://www.atlantabellydance.com/Overview/EgyptianFolkloric.html
Автор - Лилия Божинова